добре дошли в моя уеб сайт

Ако има нещо което искате да споделите споделете го сега!

mimozka199916 септември 11
Благодаря за отделеното време. бъди сигурна, че темата ще се засегне!!!
fentivitou17 септември 11
6te e polezno da povdignete temata za lajlivite sms vav igrata na leidi popular
mimozka199917 септември 11
Миличка аз си направих лейди за 3 минути само и само да си рекламирам сайта. Не знам за проблемите в играта и нямам информация за каквито и да е СМС-си. Не мога и да кажа или защитя някой, защото не знам случаят.
**selena**gomez**17 септември 11
tova sa saitove s izmamni informacii to4no v alle.bg ot roda na izprati sms na edi koi si nomer s edi koi si teks bezplatno i spe4eli 12 000 diamanta i roklq i taka pritejatelq na saita si palni joba s pari a drugite pla6tat sega razbra li mimozka1999 kakvi sa sms
**selena**gomez**17 септември 11
a i tova spored men ne sa absolutnite hitove i az ne haresvam 4alga
КоментирайКоментирай

За раковите заболявания

Информацията е взета от Уикипедия

Рак се наричат група от злокачествени туморни заболявания. Във всекидневния език „рак“ е събирателно понятие за множество сродни болести, при които телесни клетки растат неконтролируемо, делят се и изместват и разрушават здравата тъкан.

При рака туморният процес се характеризира с:

  • неконтролирано разрастване на неопластичните клетки
  • инвазия или проникване в околните структури
  • метастазиране по кръвен и/или лимфен път в други органи.

Част от раковите заболявания са лечими когато бъдат диагностицирани навреме.

Когато нормалните клетки се увредят до степен да не могат да бъдат възстановени, тялото се освобождава от тях. Раковите клетки обаче продължават да се делятнеконтролируемо.
Етимология [редактиране]

Името „рак“ е дадено от Гален вследствие приликата на отеклите вени на един външен тумор с краката на рак. Преди това Хипократ вероятно първи е употребявал определението „рак“, когато при третиране на гръден абсцес е открил същата прилика. Аристотел е обозначавал с „рак“ повърхностни, инфилтрирани в съседни органи и врастващи в тях тумори (като например напредналия рак на кожата или рака на гърдата).

Исторически хипотези [редактиране]

През 1888 г. Теодор Бовери създава теория, според която ракът възниква поради увреждания в хромозомите. През 1902 г. Джон Беард пише, че раковите клетки приличат на трофобластичните ембрионални клетки. В началото на една бременност тези клетки се грижат за загнездването на ембриона в матката. Растежът е агресивен и хаотичен. Клетките се делят бързо и добиват своята енергия от ферментацията на захар. Те подтискат имунната система на майката и произвеждат хорионгонадотропин (hCG), който междувременно е признат като туморен маркер. Бързият растеж спира едва когато през седмата седмица ембрионът започва да произвежда панкреасни ензими. Без тези ензими би се възникнал злокачествен тумор хорионкарцином. Хипотезата, че раковите тумори добиват енергия от ферментацията на захар (това ще рече, че туморът може да живее анаеробно), е била база за много остарели методи на лечение.

През 1908 г. Елерман и Банг откриват вирус, който причинява левкемия при кокошките. Пейтън Раус през 1911 г. филтрира от тумор на мускул с точност на филтъра от 120 нанометра един екстракт, с който отново е можел да създаде рак. Той предполага, че в този екстракт има вирус. 1966 Раус получава за откриването на Rous-Sarkom-вируса (RSV) нобелова награда.

Причинители [редактиране]

Клетката е особено чувствителна по време на клетъчното деление: при това клетки, които се делят бързо, са особено предразположени. Канцерогени и предизвикващи рак са и влияния, които възпрепятстват имунната система да разпознава и отстранява изродените клетки. Особено опасни са:

  • физичните влияния — йонизиращото излъчване като ултравиолетова светлинарентгеново или гама-излъчване;
  • химични влияния;
  • мутагенни химикали — най-важните са по-големите полициклични ароматни въглеводородибензол, Хром(VI)-съединения и нитрозамини;
  • онковируси — различни ДНК-вируси (например хепатитен В-вирус (HBV), който може да доведе до карцином на черния дроб, и HPV, който може да доведе до карцином на шийката на матката);
  • различни РНК вируси;
  • някои тумори са преносими от животно на животно;
  • стволовите клетки могат при определени условия да предизвикат рак;
  • генетична предразположеност.

Основните ракови заболявания се увеличават чувствително с възрастта, така че ракът може да се разглежда като едно дегенеративно възрастово заболяване на растежа на клетките.

Фактори от начина на живот [редактиране]

Има изследвания които свързват ниските нива на мелатонин с рака. Тези нива се получават когато хората прекарват продължително време под силно изкуствено осветление.

Класификация на видовете рак [редактиране]

Раковите тумори се класифицират по типа дегенерация. По-голямата част от раковите заболявания образуват карциноми или тумори, които произлизат от епитела. Те се подразделят на плоскоепителни карциноми, които произхождат от роговия и нероговия слой на кожата и аденокарциноми, които произходжат от жлезистия епител и могат да бъдат по-нататък диференцирани по произход и строеж. Образуващите се в отделителните органи карциноми се наричат уротелни и са типични за рака на пикочния мехур.

Друга голяма група са хематологичните ракови форми на кръвта и кръвотворните органи, които се разделят на левкемии и лимфоми, наричани също рак на лимфните жлези. Освен това съществуват по-редки злокачествени тумори като образуващите се от съединителната и опорна тъкан — саркоми, нервоендокринни тумори като карциноида или произхождащите от ембрионалната тъкан тератоми (най-вече от половите жлези).

Диагностициране [редактиране]

При диагностициране на рака се прилагат различни методи. Една част от тях са насочващи — такива са ехографиятарентгенографиятакомпютърната томография — скенер, изследване на кръвта за туморни маркери, опипване на лимфните възли и други, но само патоморфологичното или хистологичното изследване установява окончателно вида на процеса.

Стадии на заболяването [редактиране]

С цел стандартизиране на лечението се прилага стадиране на заболяването — за различните локализации стадирането е различно, но най-общо е:

  • Първи стадий — процесът е локализиран в органа, където е възникнал;
  • Втори стадий — има метастази в регионални лимфни възли;
  • Трети стадий — засегнати са съседни органи
  • Четвърти стадий — има далечни метастази.

Деленето на стадии се осъществява съгласно международна класификация. От Т0 до Т4 за разширяването на първичния тумор, N0 до N3 за поразените лимфни възли и М0 или М1 за липса или наличие на метастази.

Поява и протичане [редактиране]

Всеки орган на човешкото тяло може да бъде нападнат от рак, при това има големи честотни различия според възрастта, пола, колективната принадлежност, географския район, начина на хранене и т.н.

Раковото заболяване се има различни проявления и болестни картини, поради тези причини не могат да се направят генерални изводи относно продължителността на живот и шансовете за излекуване. Днес са познати около сто различни ракови заболявания, които отчасти силно се различават по шанса за преживяване, възможностите за лечение и образуването на метастази.

Възникване на рака [редактиране]

При раковите клетки съгласуването на растежаделението и разрушаването в клетките е извадено от строя. Регулиращите сигнали не се разпознават или не се изпълняват, защото в повечето случаи необходимия за това генетичен код е дефектен.

Около 5000 от общо 25000 гени на хората имат константно държание на генетичния код от една генерация на клетките към следващата. Тези така наречени онкогени и тумороподтискащи органи контролират коректната последователност на базовите двойки в ДНК след всяка репликация, преценяват необходимостта от възстановяване, задържат клетъчния цикъл, докато се извърши възстановяването и разпореждат евентуално една програмирана клетъчна смърт (апоптоза), в случай че възстановяването не е било успешно.

Понастоящем най-правдивоподобната теория за възникването на рака (карциногенеза) гласи, че една копирна грешка — или по-рядко вече вроден дефект — в един от тези „гени-пазачи“ предизвикват отключването на заболяването: съответният ген не може вече коректно да контролира своята част, така че се стига до по-нататъшни дефекти при следващите клетъчни генерации. Ако е засегнат втори ген-пазач, то ефектът се степенува и т.н. Ако накрая са засегнати и гени, които би трябвало да задействат смъртта на многото дефектни клетки, то тези клетки стават безсмъртни.

По все още неизяснен начин от хаоса се образуват напълно нови клетъчни свойства, като например способността да преживяват при недостиг на кислород, да изграждат своекръвоснабдяване (ангиогенеза) или да се преселват от групата и да се заселват в чужди тъкани като кости, дроб или мозък (метастазиране). Чак тогава, чрез този феномен, ракът придобива своята смъртоносна потенция: 90% от всички раково болни пациенти, при които болестта завършва със смърт, умират не от първоначалния тумор, а от тези метастази.

Имунната система на целия организъм опитва да атакува неконтролируемо растящите клетки. Понеже те в много отношения още наподобяват нормалните телесни клетки, съпротивителните механизми се оказват твърде слаби да спрат безсмислените процеси на растеж.

Многостепенен модел [редактиране]

Повечето изследователи на рака изхождат от един многостепенен модел на възникването му. По-старият, така наречен тристепенен модел, се разделя на фази на начало (инициация), производство (промоция) и движение напред (прогресия). След продължаващата няколко години или десетилетие латентна фаза между началните DNS-вреди, или трансформацията на една единствена клетка, се стига до тумор, който може да бъде доказан. Проблематичното на многостепенния модел е, че понятията инициация, промоция и прогресия само описват, но не обясняват причината. При това промоцията и прогресията в практиката не могат точно да се разграничат една от друга.

Трябва да са настъпили до десет различни мутации. Някои от тези необходими мутации могат да са наследени, което обяснява, че и много малки деца могат да се разболеят и че в така наречените „ракови семейства“ болестта може да се появи по-често. Типичен пример за това е предавания по наследство пигментна ксеродерма. При близки роднини на пациентки с рак на гърдата вероятността също да се разболеят е двойно по-висока отколкото при останалото население. В другите стъпки на възникването на тумора (промоция и прогресия) генотоксичните процеси не играят голяма роля, което може да подведе наблюдателя да квалифицира тези влияния като „раков регулатор“. Същинската злокачественост (при злокачествените тумори) на израждащата се клетка се достига в фазата на прогресия.

Лечение [редактиране]Хирургично [редактиране]

Целта на онкологичната хирургия е да се отстрани засегнатият орган, лимфни възли и/или съседната тъкан, поразена от болестта. При някои органи като гърдатестис и дорикрайник, това може да е безпроблемно за нормалния живот на индивида, но когато се стигне до орган като окото или носа например, може да има много сериозни психически последствия след операцията. В късните стадии на болестта болните са неоперабилни и тогава остава да се прилагат палиативни грижи (подобряващи качеството на оставащите месеци живот).

Лъчелечение [редактиране]

Прилага се при над половината болни с цел излекуване или подобряване на качеството на живот. Бива:

  • перкутанно — облъчване през кожата с гама или Х-лъчи — т.нар телегаматерапия;
  • вътретъканно с радиоактивни материали — чрез радиоактивен йод (щитовидната жлеза поема активно йод).
Медикаментозно лечение [редактиране]
  • с цитостатика (химиотерапия); пречи се на размножаването на раковите клетки, респективно се спира,
  • хормонална терапия, например отнемане на тестостерон при карцином на простатата,
  • задържане на растежа на кръвоносните съдове (раковата тъкън привлича кръвоносните съдове да растат в посока на раковата тъкан, за да я изхранват),
  • имунотерапия (увеличаване на имунния отговор на туморните клетки).
Радиоимунотерапия [редактиране]

Тази терапия е по-развитата форма на имунотерапията. Радиоимунотерапията комбинира въздействието на имунотерапията точно в целта/ терапия на антителата с високата ефективност на лъчевата терапия. При радиоимунотерапията едно антитяло (Ibritumomab) закарва разрушаващ раковите клетки лъчев източник точно до тях. Обратно на чистата имунотерапия при радиоимунотерапията се разрушават не само клетките на туморната повърхност, но също и клетките във вътрешността на туморната маса.

Алтернативно лечение [редактиране]

Незадоволителното лечение при определени туморни заболявания и страничните въздействия на утвърдилите се методи на лечение предизвикват често страхове и отчаяние при засегнатите и техните роднини. Това често ги подтиква към търсене на нетрадиционни начини на лечение, за които в повечето случаи липсва доказателство за ефективност, и не биха издържали научна проверка на техните основи. Някои от тях се отричат, но други се одобряват от медицината.

Сред алтернативните методи на лечение са терапия с Бял имел ,Котешка стъпка (Klinopodium vulgaris) или употребата на Амигдалин. Двата метода са оспорвани. Факт е обаче, че много успешни цитостатици (като Винкристин) първоначално са открити в растенията. Тези цитостатици са много чисти и концентрирани и затова не могат да се сравняват с билков чай или подобни.

Същестуват случаи на обречени хора, които оздравяват. Известни са алтернативни методи на лечение — саменто, йога, вяра и самоусъвършенстване, които са излекували не един. Но е препоръчително да им се гласува доверие успоредно с конвенционалната медицина.

Палиативни грижи [редактиране]

Палиативните грижи спомагат за поддържане качеството на живот:

  • даване на обезболяващи средства - подобряване на общото състояние чрез обезболяващо лечение
  • достатъчно хранене — забавяне на разграждането на костната система — увеличаване на кръвообразуването в костния мозък
  • симптоматично лечение например разширяване на стенози — физиотерапия (специално терапия на дишането при рак на белия дроб)
Профилактика [редактиране]

Чрез профилактика и ранно откриване рискът от рак може при определени обстоятелства (зависещи от момента на диагностиката, вида на рака и оптималната възраст на пациента) значително да се намали.

Прогноза [редактиране]

Заболяването е сред трите най-чести причини, водещи до смърт в света — на първо място са сърдечно-съдовите заболявания — инфаркти или инсулти, на второ място катастрофи или инциденти и на трето място онкологични заболявания.

Прогнозата зависи от много фактори, най-важните от които са:

  • вид раково заболяване
  • стадий на заболяването
  • здравословно състояние на болния
  • възраст

Откриване на рака в начален стадий е от огромно значение за успешното му лекуване. Различните видове рак обаче, преминават през отделните стадии за различно време. Например ракът на белия дроб образува много бързо метастази, докато това е рядкост при рака на простатата).

Някои видове рак като рака на панкреаса се развиват без симптоми дълго време и затова откриването му обикновено е в късен и труднолечим стадий. Дори тумор с обем под 1 мл може да създаде метастази, но при рак на гърдата, образуванието може лесно да се разпознае с напипване. След откриването на съмнителното образувание се назначат допълнителни изследвания за окончателна диагноза.

Процентът излекувани от рак в индустриалните държави е от 30% до 65% (САЩ — 65%) общо за всички видове ракови заболявания при всички пациенти. Децата са с по-добра прогноза и 75% от тях в развитите държави преживяват раково заболяване, докато при децата в развиващите се страни смъртността от рак е около две трети.

За излекуван се счита човек, който е преживял най-малко 5 години без да се разболее отново (рецидив). Тази дефиниция за оздравял е проблематична, защото в много случаи повторното завръщане на болестта се случва след 5 години. Следователно много пациенти се отчитат от статистиката на излекуваните от рак болни, но по-късно умират от същата болест.

България е сред страните с най-малък брой излекувани болни от злокачествени заболявания. Сред причините за това са:

  • ниската здравна култура на хората, които не търсят медицинска помощ или я търсят твърде късно, когато злокачественият процес е твърде напреднал
  • липсата на медикаменти за лечение
  • корупцията в здравеопазването
Известни случаи [редактиране]

Световният шампион Ланс Амстронг имал рак на тестиса с метастази в белия дроб, които се считат за нелечими — и дори в мозъка. Опериран е и са му правени много месеци химиотерапия. След лечението той става седем пъти шампион в Тур дьо Франс. Същият злокачествен рак преодолява и българският футболист Любослав Пенев.

**selena**gomez**17 септември 11
mn iz4erpatelna informaciq no me marzi da q 4eta
andreq17 септември 11
maikata na moq priqtelka po4ina ot rak na gardata bog da q prosti taka 4e blagodarq za tazi tema
mimozka199918 септември 11
Моите съболезнования
КоментирайКоментирай

За котките

Информацията е взета от Уикипедия

Котка е сборно название за по-дребните представители на семейство Котки (Felidae), но обикновено се разбира Домашната котка(Felis silvestris catus), като подвид произлязъл от Дивата котка. Самото семейство се състои от: котки, тигрилъвовелеопарди,гепардиягуаририсовепантерипуми и оцелоти. Всички са хищници.

Котките живеят близо до хората от преди поне 3500 години (въпреки че не са изцяло опитомени както кучетата), когато в древенЕгипет котки са били използвани, за да пазят складираното зърно от мишки и други гризачи. В днешни дни котките са едни от най-разпространените домашни любимци. Малък процент от тях (около 1%) са чистокръвни, с регистрирано родословие, останалите 99% са кръстоски между различни породи, и се отнасят предимно към домашните късокосмести или домашните дългокосмести.

Характеристики 

Имайки предвид размера, домашните котки са едни от най-добрите хищници. Домашната котка е в състояние да убие или да изяде представители на няколко хиляди други животински видове — повечето от големите котки се хранят с не повече от 100 други вида. Въпреки това, поради малкия си размер, домашната котка е почти безобидна за хората; единствените рискове са от възможни инфекции при ухапване, или в редки случаи — бяс. Исторически погледнато, котките са голяма заплаха за екосистеми, които не са им родни и които нямат време да се адаптират към нахлуването. В някои случаи котките са причина, или поне са допринесли, за изчезването на някои животински видове. Те издебват жертвите си и бързо се справят с тях, използвайки тактика, сходна с тази на тигрите и леопардите — нахвърлят се изотзад и захапват жертвата за врата, като по този начин дългите им кучешки зъби нанасят поражения върху гръбначния стълб, или предизвикват задушаване чрез прекъсване на трахеята.

Котките се смятат за „перфектните месоядни“, потвърждение на което са специализираните кучешки зъби и храносмилателната им система. Двойките кътници от двете страни на устата са идеално устроени за разкъсване на месо, почти като чифт ножици. За разлика от повечето месоядни, котките почти никога не ядат растителна материя. Докатокучетата и мечките обикновено разнообразяват диетата си с плодовекорени и мед (когато успяват да си го набавят), котките се хранят изключително с месо, обикновено прясно. В домашни условия котките не могат да бъдат адаптирани към вегетарианска диета, защото не могат да синтезират необходимите си аминокиселини само от растителен материал; това контрастира с домашните кучета, които обикновено се хранят със смесица от месо и растителни продукти, а в някой случаи могат да бъдат адаптирани напълно към вегетарианска диета.

Въпреки репутацията си на единаци, домашните котки са достатъчно социални, за да формират колонии, но не ловуват в групи, както лъвовете. Всяка котка си има собственатеритория, като сексуално активните мъжкари имат най-обширни територии, а кастрираните — най-малките; съществуват и „неутрални“ територии, в които котките общуват една с друга, без да съществуват териториални конфликти или агресия. В собствените си територии притежателите им яростно ги отбраняват, като гонят натрапниците, първо чрез вторачване, съскане и ръмжене; ако така не успят — чрез кратки, но шумни и яростни атаки. Биещите се котки могат да изглеждат по-големи, заради настръхналата козина и извития като дъга гръбнак. Атаките обикновено се състоят от силни удари с лапи по лицето и тялото, както и захапвания, но сериозни поражения са рядкост; обикновено губещият се отървава с няколко драскотини по лицето. Сексуално активен мъжкар може да бъде въвлечен в много битки през живота си, като това обикновено е „изписано“ по лицето му — често срещани са и видими белези по носа и ушите. В битки участват не само мъжкарите, женските котки също се бият, за да защитават територията или малките си; дори и кастрираните котки защитават яростно малката си територия.

Прародителят на домашната котка – дивата котка, се предполага че е еволюирал в пустинен климат, доказателство за което е поведението на днешните представители както на дивата, така и на домашната разновидност на вида. Котките обожават топлината и слънчевата светлина, често спят през деня на най-топли места. Лицата им обикновено са сухи, като котките обичат да ги заравят в пясъчници. Могат да остават неподвижни за дълги периоди от време, най-вече когато дебнат плячката си и се приготвят за скок. В Северна Африка все още съществуват малки диви котки, които вероятно са далечни родственици на днешните домашни породи. Като родственици на пустинни животни, котките могат да издържат на студен или горещ климат, но не и за дълъг период от време. Те имат ниска устойчивост срещу мъгла, дъжд и сняг, въпреки че някои породи са развили по-голяма устойчивост от други; мнозинството породи не понасят допир с вода, защото влагата ги затруднява да поддържат телесната си температура от 39°C.

Домашната котка има тегло от 2,5 до 7 кг и рядко надхвърля 10 кг. Има случаи, в които котка е достигала тегло 23 кг, когато е прехранена. Това е изключително нездравословно за котката и трябва да се избягва. В домашни условия котките живеят около 13–20 години, въпреки че най-възрастната котка живяла някога е достигнала преклонната възраст от 38 - 39 години[1]. Домашните котки живеят по-дълго, когато се кастрират, или не им се предоставя достъп към външния свят (чрез което се избягват битки и инциденти). Уличните котки, живеещи в градски условия, живеят около 2 години, или по-малко.

На котката, живееща в домашни условия, трябва да се осигури сандъче с пясък или друг подобен материал. Това служи на котката за един вид тоалетна. Подобно сандъче се препоръчва и за котки, които не живеят през цялото време в затворени помещения. Котките имат репутация на придирчиви гастрономи, заради специфичен сетивен орган на върха на устата. Когато този орган стане чувствителен към определен тип храна, котката няма да приеме тази храна, докато тя не съвпада с очаквания тип миризма. Когато котката сбръчква муцуната си, отпуска долната си челюст или провесва език, означава че отваря достъпа до този специален орган. Това е специфично и за други животни, като при конете и кучетата.

Котките са изключително чисти животни; поддържат чистота като ближат козината си. Слюнката им съдържа силен почистващ агент, който може да доведе до алергични реакции у някои хора. Също така котките от време на време повръщат топки козина, която неизбежно се събира в стомаха им по време на чистенето.

Котките пестят енергия като спят по-продължително време от повечето животни. Дневните периоди за сън варират в границите 12–16 часа, с обичайна продължителност 13–14 часа, но някои котки могат да спят дори по 20 часа в денонощието. Терминът „котешка дрямка“ се отнася до способността им да заспиват за кратък период от време, като в английския език се използва и при хора, неусетно задрямали за няколко секунди.

Котките са и всеизвестни лечители -- изследвания показват, че стопаните на котки и кучета живеят средно 4-5 години по-дълго, отколкото останалата част от човечеството.

Котката като малък хищен бозайник, одомашнен от човека представлява дребно на ръст животно с дължина на тялото 60 cm и дължина на опашката 25 - 35 cm. Като типичен полов диморфизъм женските са по дребни на ръст от котараците. Рекордът за най-голямата котка вписана в книгата на рекордите на Гиннес е на животно с дължина 121,9 cm[2][3].

Средното тегло на възрастните индивиди е в рамките на 2,5 - 6,5 kg, но се срещат и по-едри екземпляри с тегло 6 - 9 kg. Котараците от породите сибирска котка и Мейн кун могат да достигнат тегло 11,5 - 13 kg[4]. Регистрирани са рекорди на котки с тегло до 20 kg, а най-тежкия котарак е бил с тегло от 21,3 kg.[5][6]. Тези рекордни стойности обаче се дължат на кастрация и последващо затлъстяване на домашния любимец.

Скелетът на котките е съставен от около 240 броя кости и подобно на всички гръбначни е съставен от осева и периферна част.[7].

Черепът и гръбначният стълб образуват обща кухина, която носи и защитава органите от Централната нервна система от увреждания. Тръбначният стълб е представен от 7 шийни, 13 гръдни, 7 поясни, 3 срастнали кръстцови и 20-26 опашни прешлена. От гъдните прешлени излизат и 13 чифта ребра. Първие 9 са свързани с гръдната кост, а последните 4 чифта са плаващи.

Черепът на домашната котка се отличава със сравнително големи очни орбити и силни челюсти.[8] За разлика от много бозайници лицевата част и мозъчната кутия са сравнително еднакви по размери. Черепната кутия е изградена от 11 броя кости, а лицевата от 13.[9]. Котешкият мозък е с дължина около 5 cm и тегло от 30 грама.

Зъбите на котката наброяват 30 (16 на горната и 14 на долната)[10], от тях 12 резеца, 4 кучешки, 10 предкътника и 4 кътника. Зъбната формула на домашната котка е:

 Котешките зъби са приспособени за убийство и разкъсване на месо. Захапвайки жертвата котката пречупва гръбначния стълб като прерязва гръбначния и мозък. Така предизвиква парализа и последваща смърт.[11].

Отличителен белег е наличието на мигателна ципа (трети клепач). Намира се в медиалния очен ъгъл и служи за защита на окото. Третият клепач почиства механично роговицата и я овлажнява. Този клепач може да покрие окото в случаи, когато котката спи или е уморена. Изпадането на третия клепач често може да бъде признак и на заболяване.

Козината на домашната котка има свойството да се наелектризира[12]. Някои растения като валериана и Népeta catária, отделят вещества, които оказват наркотично въздействие на котката.

Зрение 

Котките имат отлично зрение както през деня, така и през нощта. При ярка светлина зеницата(наподобяваща вертикална цепка) се свива рязко, намалявайки количеството светлина, попадаща вретината, но за сметка на това свива и полезрението на животното. Специален орган (tapetum lucidum) способства за силното им зрение при оскъдна светлина, като също така е отговорен и за цветните отблясъци в очите на котките при фотографии със светкавица. Както при повечето хищницитяхното зрение е насочено напред и осигурява много ясно възприятие на средата, за сметка на зрителното поле. Котките са слаби трихроматици (възприемат света в трите му основни цвята).

Слух 

На практика всички котки имат прави, стърчащи нагоре уши. За разлика от кучетата, при котките породите с клепнали уши са голяма рядкост. Когато е уплашена или ядосана, котката свива ушите си назад, под акомпанимента на съскане или ръмжене. Когато се ослушва за нещо, котката насочва ушите си в съответната посока; ушите могат да бъдат насочени назад, напред или встрани, в зависимост от случая.

Осезание 

Когато липсва достатъчно светлина, за да виждат, те използват мустаците си за навигация и възприемане на средата в която се намират. Мустаците им могат да доловят много леки струи въздух и разместване на въздушните пластове, което им позволява да възприемат близките препятствия без всъщност да ги виждат.

Обоняние 
Нос на котка

Котките имат добре развито обоняние, дължащо се на добре развитите обонятелни луковици и голямото количество сензорни клетки в обонятелния епител в дъното на носната кухина.

Размножаване 

Половата зрялост при домашната котка настъпва на 6 - 9 месечна възраст. При скитащите котки началото на пубертета може да се повлияе от времето, през което е родена котката. При нормални климатични условия котките са сезонно полиеструсни. При отглеждането им в домовете обаче те често циклират редовно през цялата година. Последователността на събитията е проеструс, еструс и метеструс. Следва период на полова пасивност наречен диеструс. Тази поредица от събития продължава до края на размножителния сезон. Последният метеструс е последван от по-дълъг период на полова пасивност. Нарича се анеструс и представлява неразмножителния период на котката. В стадия на проеструс котката мяука жално, търка се в предмети и хора. Често при доближаване от котарак тя го пропъжда. В следващия стадий котката започва активно да търси мъжки и е готова да се чифтосва.


Бременността
 продължава 61 - 63 дни, обикновено 63. Котетата се раждат глухи и слепи. Започват да виждат на 5 - 10 ден след раждане, а слухът се развива нормално 9 - 11 дневна възраст. Малките се кърмят от майката 8 - 10 седмици, след което постепенно преминават на твърда храна. Проеструсът при майката може да последва скоро след раждането или да бъде последван от период на анеструс. Обикновено котките се разгонват около 8 седмици след раждането като този период зависи от времето на отбиване.Овулацията е спонтанна. Индуцира се от покриването и стимулацията на цервикса от пениса на котарака. Почти винаги овулират няколко яйцеклетки. В случай, че котката се покрива от няколко мъжки е напълно възможно малките от едно котило да бъдат от различни бащи.[13].


Котките са идеални майки и имат добре развит майчин инстинкт. Много често, когато майката напусне гнездото в търсене на плячка малките биват убити от мъжки котарак. Това поведение е присъщо за бездомни и дворно живеещи котки. Ако бащата на малките от котилото е един то тогава поведението на мъжкия е съвсем различно. Той пази своето поколение и участва в отглеждането на малките. Чести са случаите, когато вследствие на смърт на майката друга котка да поеме грижите за потомството.[14]
.

Ако има нещо което искате да споделите споделете го сега!
Уеб сайт в alle.bg